(η) неологизъм Виж и νεολογία, νεολογισμός
ΤΡ
акузатив, винителен падеж от лат. accūsātīvus (cāsus), превод на стгр. αἰτιατικὴ (πτῶσις), т.е. ‘падеж на това, което е причинено’. Старогръцката дума αἰτία означава едновременно ‘причина’ и ‘вина’ и при превода римляните избират неправилно второто значение. Падежна форма, която в езиците с номинативно-акузативен строй изразява обекта на действието (прякото допълнение). • гр. Ξέρω τον δάσκαλο., рус. […]
беззвучна съгласна фр. consonne sourde
(το) числително бройно
(η) двоеточие