акузатив, винителен падеж
от лат. accūsātīvus (cāsus), превод на стгр. αἰτιατικὴ (πτῶσις), т.е. ‘падеж на това, което е причинено’. Старогръцката дума αἰτία означава едновременно ‘причина’ и ‘вина’ и при превода римляните избират неправилно второто значение.
Падежна форма, която в езиците с номинативно-акузативен строй изразява обекта на действието (прякото допълнение).
• гр. Ξέρω τον δάσκαλο., рус. Знаю учителя. ‘Познавам учителя.’
В различните езици тази обща употреба претърпява разнообразни видоизменения, които се описват с терминологични словосъчетания като: винителен падеж за време, за мярка, за място, за направление, за ограничение и др.
