алофон
англ. allophone; фр. allophone
Термин, въведен във фонологията от американската езиковедска школа и кореспондиращ на термина „вариант”, използван от пражката школа, за да се означат различните реализации на една фонема. Впоследствие А. се използва предимно като синоним на „позиционен” или „комбинаторен вариант”, като в такъв случай означава реализацията на една фонема, обусловена от връзката с останалите звукове, които я заобикалят. В този смисъл А. на една фонема е фонетично различен от нейната теоретична канонична реализация, но без тези разлики да имат смислоразличителна функция. Положението на А. варира в различните езици, доколкото звук, който в един език е А. на друг звук, в друг език може да бъде самостоятелна фонема.
Прието е А. да се означава с квадратни скоби [a].
