Πреглед на гръцките онлайн базирани речници на лингвистичните термини


Представените електронни речници се числят към синхронните ограничени речници за специална лексика съгласно типологията на Ксидопулос*

 

Речник на Центъра за гръцки език (Κέντρο Ελληνικής Γλώσσας)

Речникът е достъпен на сайта „Портал в подкрепа на преподаващите гръцки език” (Ηλεκτρονικός Κόμβος για την υποστήριξη των διδασκόντων την Ελληνική Γλώσσα (komvos.edu.gr) на електронен адрес komvos.edu.gr/glwssa/Lexiko/lexiko_n.htm (10.09.2014 г.). Работната група на речника се оглавява от покойния вече лингвист А.-Ф. Христидис.

Речникът е едноезичен и обхваща около 100 лингвистични термина, групирани в отделни електронни страници според началната си буква. Термините препращат със съответен линк към свързани с тях речникови статии от същия речник. Термините представляват основни понятия от общата лингвистика, фонетиката, фонологията, морфологията, лексикологията, синтаксиса, текстлингвистиката, семантиката и прагматиката. Всъщност речникът обобщава в азбучен ред ключовите думи на темите, разглеждани в отделните статии по гръцка лингвистика, поместени на сайта на Портала в подкрепа на преподаващите гръцки език. Авторите не предлагат превод на английски на съответния термин, което можем да оценим като недостатък. Статиите с тълкуванията на термините са изчерпателно разработени, с примери от новогръцкия език. В речника се срещат малък брой термини от традиционната гръцка граматика и традиционния гръцки синтаксис, основно от областта на фонетиката (ρινικά σύμφωνα ‘назални съгласни’, υγρά σύμφωνα ‘ликвидни съгласни’).

Образци от речниковите единици: άηχα σύμφωνα, αναφορική λειτουργία, αυθαιρεσία, κοινωνικά δίκτυα, κωδικοποίηση, μεταγλώσσα, μετωνυμία, ομιλία, συνδήλωση, τροποποιητής, ύφος, χρήση.


 

 

Речник на Университета в Янина (Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων)

Речникът е достъпен на сайта на Университета в Янина на електронен адрес users.uoi.gr/gjxydo/lexicon/glossary.html (10.09.2014 г.). Редактор на електронния речник е гл. ас. д-р Г. Ксидопулос, а разработчик на базата данни е Милтос Делиянис. Речникът е двуезичен – англо-гръцки и гръцко-английски и обхваща общо 4056 термина от всеки един от двата езика. Възможностите за търсене са две: чрез машина за търсене, в която се въвежда търсената дума или части от дума, и чрез търсене по азбучен ред, съответно според латинската и гръцката азбука.

Речникът обхваща термини от най-различни дялове на лингвистиката: историческа лингвистика, обща лингвистика, „граматика” (в тази рубрика се поместени термини от традиционната граматика и традиционния синтаксис), фонетика, фонология, морфология, генеративна граматика (генеративен синтаксис), семантика, прагматика, лексикология, лексикография, дискурсен анализ, психолингвистика, невролингвистика, социолингвистика, диалектология, компютърна лингвистика и др.

Речниковите статии са организирани по следния начин. При търсене на английски термин се визуализират следните полета: „1. Предлаган гръцки термин”, „2. Дял от лингвистиката”, като тази информация е попълнена в по-малко от половината случаи, и най-накрая „3. Английски термин”.

Образци от речниковите единици:

5 Προτεινόμενος Ελληνικός Όρος απόλυτη καθολική αρχή
Κλάδος Γλωσσολογίας ΓΕΝΙΚΗ ΓΛΩΣΣΟΛΟΓΙΑ
Αγγλικός Όρος absolute universal

 

4 Προτεινόμενος Ελληνικός Όρος εκμετάλλευση δεδομένων
Κλάδος Γλωσσολογίας ΥΠΟΛΟΓΙΣΤΙΚΗ ΓΛΩΣΣΟΛΟΓΙΑ
Αγγλικός Όρος data mining
21 Προτεινόμενος Ελληνικός Όρος επαγγελματική διάλεκτος
Κλάδος Γλωσσολογίας ΔΙΑΛΕΚΤΟΛΟΓΙΑ, ΚΟΙΝΩΝΙΟΓΛΩΣΣΟΛΟΓΙΑ
Αγγλικός Όρος occupational dialect

 

Речник на Департамента по немски език и филология на Аристотеловия университет в Солун (Τμήμα Γερμανικής Γλώσσας και Φιλολογίας του ΑΠΘ)

Речникът е достъпен на сайта на департамента на електронен адрес del.auth.gr/index.php/el/erevna/lexikocat (10.09.2014 г.).

Речникът е обявен от създателите му за двуезичен, немско-гръцки, но всъщност е триезичен: немско-английско-гръцки, тъй като търсенето може да става по ключови думи или части от ключови думи на трите езика. Научният му редактор е доц. д-р Елени Бутулуси, а сътрудници по изработването и поддръжката му са Деспина Ламбру и Георгиос Кацикас (техническа поддръжка). Подборът на немските термини се основава на базисната лингвистична терминология, свързана с предметите по приложна и теоретична лингвистика, преподавани в Департамента по немски език и филология.

Работата по обработката на текстовете и ексцерпирането на термини започва още през 90-те години на XX в.** Първият продукт на тази дейност е „Индексът на немски и гръцки лингвистични термини”, издаден от Е. Бутулуси през 1994 г. По-късно със средства на програмата за модернизиране на учебните планове на департамента се интензифицира работата по речника. През 2012 г. се добавят и термини, свързани с дискурсния анализ. Така към 2012 г. немските лингвистични термини от 1800 стават 2000. На следващ етап са добавени и съответните английски термини или термини на друг език, които са се утвърдили в английския лингвистичен метаезик. Освен основната цел – да бъде в помощ на студентите в департамента при работата им с немски и гръцки лингвистични трудове, речникът си поставя и задача да спомогне за хомогенизирането на гръцката лингвистична терминология.

Корпусът на речника се състои от:

а) индекси на лингвистични трудове на немски език, използвани в преподаването на съответните лингвистични дисциплини;

б) немски едноезични специални (лингвистични) и общи речници, гръцки общи едноезични речници и гръцки двуезични лингвистични речници (гръцкия превод на лингвистичния речника на Кристал, Crystal 2003) и

в) преводи на гръцки език на лингвистични трудове, включително преводи от английски.

Като език източник на термините е възприет немският, след което е търсен съответен термин на новогръцки. При наличието на повече от един термини на новогръцки проблемните случаи са дискутирани със специалисти в съответния дял на лингвистиката и е селектиран най-подходящият или най-утвърденият термин.

Търсенето в речника се извършва на всеки един от трите езика (немски, гръцки, английски), като е достатъчно в търсачката да се въведат първите три букви на търсения термин. Речниковите статии са организирани с оглед на немския термин, като имат следната структура: в лявата колона е поместен немският термин и в квадратни скоби – английският, а в дясната колона – съответният гръцки. Образуваните от термина други термини се дават под основния, напр. Dativ (m) [en. dative], Dativ des Nachteils (m) [en. dative of disadvantage] [lat. dativus incommodi] и т.н. Обозначава се родът както на немските съществителни, така и на гръцките.

Дяловете от лингвистиката, които покрива речникът, са следните: фонетика, фонология, морфология, синтаксис, семантика, прагматика, текстлингвистика, семиотика и методика на чуждоезиковото обучение. В речниковите статии лингвистичните направления не са отбелязани.

Образци от речниковите статии:

Γερμανικός όρος [αγγλικός όρος] Ελληνικός όρος
Dativ (m) [en. dative] δοτική (f)
Dativ des Nachteils (m) [en. dative of disadvantage] [lat. dativus incommodi] δοτική αντιχαριστική (f)
Dativ des Nutzens (m) / Dativ des Vorteils (m) [en. dative of advantage] [lat. dativus commodi / dativus sympathicus] δοτική χαριστική (f)
ethischer Dativ (m) [en. ethical dative] [lat. dativus ethicus] δοτική ηθική (f)

 

Γερμανικός όρος [αγγλικός όρος] Ελληνικός όρος
Aussageweise (f) / Modus (m) [en. mood] έγκλιση (f)

 

Γερμανικός όρος [αγγλικός όρος] Ελληνικός όρος
freies Morphem (nt) [en. free morpheme] ελεύθερο μόρφημα (nt)

Речник на Портал за гръцкия език и езиковото обучение (Πύλη για την ελληνική γλώσσα και τη γλωσσική εκπαίδευση).

Речникът е достъпен на сайта на Портала на електронен адрес greeklanguage.gr/greekLang/modern_greek/tools/lexica/glossology/index.html (10.09.2014 г.).

Порталът за гръцкия език и езиковото обучение е създаден със съфинасиране на гръцкото Министерство на просвета и вероизповеданията и Оперативната програма „Информационно общество” на Европейския съюз. Разработва се и се поддържа от Центъра за гръцки език в Солун. Съдържа материали, библиографии и други ресурси за изучаване на гръцкия език от всички епохи (старогръцки, средновековен, новогръцки), за преподаването на гръцки език, както материали, библиографии и ресурси по гръцка история, ресурси по определени теоретични въпроси и др.

Речникът на лингвистичните термини е един от електронните речници, поместени в секцията с инструменти за изучаване на новогръцки. Научният му редактор е гл. ас. д-р Мария Теодоропулу от Аристотеловия университет в Солун, научен консултант е проф. д-р Янис Велудис от същия университет, а редакционната колегия се състои от деветнадесет души, повечето преподаватели по лингвистика в различни гръцки университети.

Речникът е двуезичен – английско-гръцки и гръцко-английски – и съдържа около 630 термина. Търсенето става на всеки от двата езика чрез търсачка или по азбучен ред, като търсенето по азбучен ред става само по гръцката азбука. Водещ при оформянето на речниковите статии е гръцкият термин. Статиите имат следната структура: 1. Лингвистичното направление, в което се използва терминът, 2. Терминът на гръцки език и в квадратни скоби до него – съответният термин на английски език. Определен процент, но не повече от 30-40% от термините, са придружени с тълкуване на термина на гръцки език. Тематичните области на лингвистичните термини са следните: синтаксис, генеративна граматика, социолингвистика, езиков контакт, семантика, лексикология, лексикография, фонетика, фонология, психолингвистика, обща лингвистика, историческа лингвистика, когнитивна лингвистика, семиотика, прагматика, философия на езика, морфология, езикова типология, морфофонология, етнография на комуникацията, диалектология, социолингвистика, индоевропейско езикознание, езикова антропология, текстлингвистика, суперсегментни елементи, писменост, етнолингвистика, лингвистични школи и течения, невролингвистика, стилистика, компаративна лингвистика, превод, езиково овладяване, езиково изучаване, приложна лингвистика, ономастика, компютърна лингвистика, лингводидактика.

Образци от речниковите статии:

[μορφολογία]

δεσμευμένο μόρφημα [bound morpheme]

Ο όρος χαρακτηρίζει ένα μόρφημα ως προς την αυτονομία του και αναφέρεται στα μορφήματα τα οποία δεν μπορούν να εμφανιστούν μόνα τους στον λόγο (όπως τα ελεύθερα ), αλλά εμφανίζονται πάντοτε σε συνδυασμό με άλλα. Π.χ. το στερητικό α [a], το ος [os] (που δηλώνει αρσενικό γένος ενικού αριθμού, πτώσης ονομαστικής) και το γραφ [γraf] (που δηλώνει τη σημασία ‘γράφω’) δεν εμφανίζονται μόνα τους στον λόγο, αλλά πάντοτε σε συνδυασμό με άλλα όπως π.χ. στο άγραφος. Στα ελληνικά δεσμευμένα μορφήματα μπορεί να είναι και τα λεξικά και τα γραμματικά μορφήματα . (Βλ. και μόρφημα).

[κοινωνιογλωσσολογία]

καθομιλούμενη γλώσσα [vernacular language]

[μορφολογία]

παραγωγικό επίθημα [derivational suffix]

Βλ. μόρφημα


 

Цитирана литература:

Αναστασιάδη-Συμεωνίδη 1994:

Αναστασιάδη-Συμεωνίδη, Α. Νεολογικός δανεισμός της Νεοελληνικής. Θεσσαλονίκη: 1994.

Crystal 2003:              Crystal, D. Λεξικό γλωσσολογίας και φωνητικής. Αθήνα: Πατάκης, 2003.

Δημητρίου 1994:         Δημητρίου, Σ. Λεξικό όρων. Γλωσσολογίας. Τ. Α & Β. Αθήνα: Καστανιώτη, 1994.

Μπαμπινιώτης 1993:  Μπαμπινιώτης, Γ. Η Γλωσσική Πλευρά των Επιστημονικών Όρων. Το Βήμα, 20.6.1993.

Ξυδόπουλος 2002:      Ξυδόπουλος, Γ. Προβλήματα Απόδοσης των Γλωσσολογικών Όρων από την Αγγλική στην Ελληνική. – Στο: Μελέτες για την ελληνική γλώσσα,, 2002, 22, 495-506.

Ξυδόπουλος 2003:      Ξυδόπουλος, Γ. Μεταφράζοντας ένα επιστημονικό σύγγραμμα: δυσκολίες και πιθανές λύσεις. – Στο: Πρακτικά του Διεθνούς Συνεδρίου «Μεταφράζοντας στον 21ο Αιώνα: Τάσεις και Προοπτικές», του Τμήματος Γαλλικής Γλώσσας & Φιλολογίας του Αριστοτελείου Πανεπιστημίου Θεσσαλονίκης. Θεσσαλονίκη, 2003,740-751.

Ξυδόπουλος 2007: Ξυδόπουλος, Γ. Λεξικολογια. Αθήνα: Πατάκη, 2007.

Ξυδόπουλος 2009:      Ξυδόπουλος, Γ., Μ. Παυλάκου. Η διαχείριση της ορολογίας της γλωσσολογίας σε δυο μονόγλωσσα συγχρονικά λεξικά της νέας ελληνικής: Μια πρώτη κριτική αποτίμηση. – Στο: Baltazani, M., G. K. Giannakis, A. Tsangalidis & G. J. Xydopoulos Proceedings of the 8th International Conference on Greek Linguistics (Ioannina, Greece, 30 August-2 September 2007). Ιωάννινα, 2009, 1063-1077.

Σακελλαριάδης 2004: Σακελλαριάδης, Γ. Σύγχρονο λεξικό όρων και θεμάτων γλωσσολογικών. Αθήνα: Σαββάλας, 2004.


* Ξυδόπουλος 2007, 287-294.

** Кратката история на речника се базира на данните от официалната страница (del.auth.gr/index.php/el/erevna/lexikocat/plhrofories, 10.09.2014 г.)